Енергетика: Проект на регламент в отговор на руско-украйнската газова криза, засегнала газовия пазар на държавите-членки и на Общността като цяло.

В отговор на руско-украинската газова криза от януари 2009 г., която причини безпрецедентно прекъсване на доставките на газ за Общността през Украйна, Европейският съвет и Европейският парламент призоваха за ускорено преработване на съществуващата Директива 2004/67/ЕО. Европейските институции бяха наясно, че ново голямо прекъсване на доставките на газ не може да бъде изключено и дори може да настъпи в близко бъдеще. Поради това Общността предприе стъпки за да се подготви в случай на бъдещо прекъсване на доставките на газ.

Януарската криза показа нуждата от по-ясно определяне на ролите и отговорностите на газовата промишленост, държавите-членки и институциите на Общността за справяне с прекъсването на доставките в краткосрочна перспектива и за осигуряване на необходимата инфраструктура в дългосрочен план. Една от поуките от кризата е, че за да дават резултат предприетите мерки следва да са последователни, да се подготвят достатъчно рано и да се координират на равнище на Общността.

Проектът за нов РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО е вече факт. Парламентарният Комитет за промишлеността и Испанското председателство са постигнали споразумение, с което приемат проекта  на регламента. Предстои окончателното му приемане.

С предложения нов регламент, Комисията предлага да се отмени съществуващата Директива 2004/67/ЕО относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ. Директивата не е достатъчен инструмент за да гарантира сигурността на доставките в условията на увеличаваща се зависимост от вноса и нараснали рискове за доставките и транзита от трети държави.

Новият регламент съответства на целите на Съюза, относно изграждането на действащ вътрешен пазар за газ и относно сигурността на енергийните доставки.

В регламента основният акцент е върху ролята на вътрешния пазар на газ за гарантиране на сигурността на доставките на газ. Целта на разпоредбите е да позволят на предприятията за природен газ да захранват клиентите си в цялата Общност максимално дълго време и без ограничения на национално ниво. Регламентът дава възможност да се прибягва до непазарни мерки, като последно средство при извънредни ситуации, когато всички пазарни мерки са изчерпани и предприятията за природен газ повече не могат да се справят с прекъсването на доставките.  Възлага се и по-голяма роля на Комисията, която следва да гарантира, че вътрешният пазар продължава да функционира възможно най-дълго време и че мерките, предприети на национално ниво, са съвместими с този принцип.

Прекъсването на газовите доставки през януари 2009 г. показа, че сигурността на снабдяването с газ е проблем, чието общностно измерение добива все по-голяма важност и поради това оправдава включването на институциите на Общността, и по-специално на Комисията.

В една извънредна ситуация на газовия пазар в Общността, Комисията е в най-добра позиция да координира действията на компетентните органи на държавите-членки и да улеснява диалога с трети държави. С цел предотвратяване и подготовка за случаи на прекъсване на доставките най-добрата гаранция за сигурността на доставките е големият, с добри междусистемни връзки, конкурентен вътрешен пазар, който предлага разнообразни източници и маршрути на захранване и разсъсредоточава ефекта от прекъсването на доставките върху отделната държава-членка или върху предприятията за доставка.

Тъй като доставките на газ от трети държави имат централно място за сигурността на доставките на газ в Общността, Комисията следва да координира действията по отношение на трети държави, като работи с държавите производителки и държавите, през които се транзитира газ, за постигането на договорености за справяне с кризисни ситуации и гарантиране на стабилен газов поток към Общността. Комисията следва да има правото да изпрати работна група, която да наблюдава при кризисни ситуации газовите потоци вътре в Общността, а съгласувано с участващите трети държави и извън Общността, като в случай на възникване на криза вследствие на затруднения в трета държава, работната група способства и посредничи за излизане от нея.


През февруари 2009 г. Съветът в състав „Енергетика“ заключи, че прозрачността и надеждността трябва да бъдат засилени чрез съдържателен обмен на информация между Комисията и държавите-членки относно енергийните отношения, включително и дългосрочните договорености с трети държави, като същевременно бъде защитена информацията, чувствителна в търговско отношение

Предложеният регламент отговаря на принципа на пропорционалност и не надхвърля необходимото за постигането на поставените цели. Държавите-членки ще продължат да носят отговорност за своята сигурност на доставките и ще разполагат със значителна гъвкавост в избора на уредба и инструменти, с които да гарантират доставките, като отчитат своите национални характеристики в газовата сфера.

1.Превантивни планове за действие

Необходимо е държавите-членки да осигурят непрекъкъсваемост на газовите доставки дори и в случай на възникнали проблеми с най-голямата й газова инфраструктура, останалата инфраструктура трябва да е в състояние да задоволи общото дневно търсене на газ, равно на ”изключително високо търсене”, статистически отчитано поне веднъж на всеки 20 години.

Националните органи също следва да гарантират, че инфраструктурата отговаря на определени стандарти, като за целта осигурят: допълнителен капацитет за съхранение на газ; въведат реверсивност на газовите потоци; осигурят връзки с интегрираната европейска газопреносна мрежа и прекъснат зависимостта си от един единствен доставчик на газ от трета страна.

2. Спешни мерки:

Ако е налице критична ситуация, която е в резултат на рязко прекъсване на доставките или по изключение от изключително високо търсене, при което пазарните механизми не могат да подсигурят нормални доставки, тогава държавите-членки следва да реагират и да обявят кризисна ситуация.

Въвеждат се три нива за обявяване на кризисна ситуация при доставката на газ.

Трите основни нива на опасност са следните:

1.Ниво на ранно предупреждение („Ранно предупреждение“): в случаи, когато е налице конкретна, сериозна и надеждна информация, евентуално получена от механизъм за ранно предупреждение, че може да настъпи събитие, което ще влоши условията на доставките;

2. Ниво на тревога („Тревога“): в случаи, когато е настъпило прекъсване на доставките или изключително високо търсене, но пазарът все още е в състояние да се справи със ситуацията без намесата на компетентния орган;

3. Ниво на извънредна ситуация („Извънредна ситуация“): в случаи, когато е настъпило изключително високо търсене или прекъсване на доставките през или от най-голямата инфраструктура или източник на газ и е налице реален риск, стандартът за доставки към защитените потребители повече да не може да бъде изпълнен само с помощта на пазарни инструменти.

Планът за действия при извънредни ситуации следва да гарантира, че трансграничният достъп до съоръженията за съхранение се поддържа и в случай на извънредна ситуация. С плана за действия при извънредни ситуации не се въвеждат мерки, които ненужно ограничават газовия поток през границите.

Компетентният орган на държавата-членка незабавно информира Комисията и ѝ предоставя цялата необходима информация, в случаите когато той обявява някое от нивата на опасност.

Комисията може да обяви извънредна ситуация на Общността по искане на един от компетентните органи или когато съгласно изчисленията на ENTSO-G Общността губи над 10 % от денонощния си внос на газ от трети държави. Комисията обявява извънредна ситуация на Общността, когато повече от един компетентен орган е обявил извънредна ситуация, след като извърши проверка. Комисията може да обяви извънредна ситуация на Общността за конкретно засегнати географски региони, обхващащи повече от една държава-членка.

При извънредна ситуация на Общността Комисията координира действията на компетентните органи. Комисията осигурява по-специално обмена на информация, гарантира съгласуваността и резултатността от действията на равнище държавите-членки, на регионално и общностното равнище и координира действията по отношение на трети държави. Комисията може да свика група за управление при кризи, съставена от представители на промишлеността и на държавите-членки, засегнати от извънредната ситуация.
С цел да се даде възможност на Комисията да оцени ситуацията по отношение на сигурността на доставките на равнище на Общността, в съответствие с разпоредбите на регламента до 30 септември 2010 г.(или 6 месеца след влизането му в сила):


1. Държавите-членки следва да уведомят Комисията:

• за съществуващите междуправителствени споразумения, сключени с трети държави, които имат отражение върху изграждането на газовата инфраструктура и доставките на газ;


• преди сключването на нови междуправителствени споразумения държавите-членки информират Комисията за тях с цел оценка на съответствието им със законодателството на вътрешния пазар;

2.Предприятията за природен газ следва да уведомят Комисията:

• за сключените договори с доставчици от трети държави като посочват:

- срок на договора и клаузи за удължаването му;


- договорени количества общо, на годишна база и средни месечни количества;


- гъвкавост по отношение на договорените количества, в т.ч. клаузи във връзка със задължения за неустойки за неизтеглени количества.


- договорени пунктове на доставка.

Компетентните органи и Комисията са длъжни да запазят поверителността на чувствителната в търговско отношение информация.