четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Държавна помощ: Комисията завежда дело срещу Италия за неспазване на решение на Европейския съд за възстановяване на незаконна държавна помощ

Европейската комисия реши да заведе дело срещу Италия пред Съда на Европейските общности за неизпълнение на решение на Съда за възстановяване на незаконна държавна помощ, получена от от дружество с мажоритарно публично участие в капитала.  
 Решението за възстановяване на незаконната държавна помощ датира от 2006 г. Италия е постигноло онределен напредък по възстановяване на помощта, но все още не е уведомила Комисията, че възстановяването е приключило успешно. Като се има предвид, че сезирането на Съда е за неспазване на предишно решение на Съда, с решението Комисията иска от Съда да наложи периодична санкция от € 65 280 за всеки ден за периода след второто решението на съда до окончателното прекратяване на нарушението плюс еднократна сума, изчислена като броя на дните  между решението на съда от 2006 и второто решение на  Съда се умножат по   €7 140. Целта е наложените санкции да действат като стимул, за да се гарантира, че незаконната държавна помощ ще бъде бързо възстановена от бенефициентите.

Първоначалното решение е от 2002 г., с което   Комисията констатира, че Cassa Depositi е Prestiti в продължение на три години е била освободена от корпоративен данък и е разполагала с възможност да ползва кредити с ниска лихва, което е в нарушение на правилата за държавна помощ на ЕС. Комисията  изисква от  Италия да  възстанови незаконната помощ. На практика тези предимства  са довели до засилване на конкурентните позиции на предприятието спрямо другите оператори  с частен капитал, независимо дали италиански или чужди. Получаването на подобно  предимство е неприемливо и е в противоречие  с правилата на ЕС за  предоставяне на държавни помощи. Съдът потвърждава решението на Комисията през 2006 година. През 2007 г. Комисията започва официална процедура срещу Италия за неспазване на съдебното решение от 2006 г. чрез изпращане на официално уведомително писмо и мотивирано становище.
При изчисляване на санкциите са взети предвид тежестта на нарушението, периода, който вече е изтекъл от предишната решението на съда и състоянието на съответната държава-членка. Комисията също така оценява и постигнатия вече напредък от италианските власти през последните години.
Член 260 от Договора за функциониране на ЕС гласи, че ако дадена държава-членка не се съобрази с решение на Европейския съд, потвърждаващо нарушение на правото на ЕС, Комисията може да сезира съда за ново разглеждане и да поиска на съответната държава-членка да се наложат еднократни или периодични санкции до окончателното прекратяване на нарушението.
За да гарантира ефективното възстановяване на неправомерно отпуснати държавни помощи, Комисията през 2007 г. публикува Известие, с формулирани  най-добрите практики, които изискват получателите на държавни помощи да бъдат ясно идентифицирани и съответните суми точно посочени. Държавите-членки трябва да прилагат, бързи и ефективни процедури за възстановяване, като предвидят съответните процедури в националните си правни системи. Известието припомня принципите, които  се прилагат в случай на съдебен спор пред европейски и / или национални съдилища. Неспособността на италианските власти за възстановяване на помощта в този случай  частично е в резултат на трудностите, срещани на равнище национална съдебна система и на решенията на националните съдилища, които не са в съответствие с изискванията на правото на ЕС, тъй като те са издали само предписания към дружеството, което следва да върне незаконните субсидии.
ЕК отчита, че възстановяването на неправомерна държавна помощ се е подобрило през последните години. Според данни на Комисията през последните десет години сумата на възстановените държавни помощи в ЕС възлиза приблизително на € 12 милиарда, от които близо 90 % успешно са възстановени в националните бюджети на държавите членки.
Европейската комисия отново напомня на държавите членки, че те  следва да направят всичко възможно, за да възстановят неправомерно получена  държавна помощ,  включително чрез предявявания на вземания заедно с другите кредитори, ако дружествата вече не съществуват,
Повече информация за последните наказателни процедури на ЕС, вижте  ТУК.

Държавна помощ:Комисията започва задълбочено разследване на продажба на имот от община Vanersborg, Швеция

Европейската комисия откри процедура на задълбочено разследване, съгласно правилата на ЕС за държавните помощи, за да установи дали Община Vanersborg (Швеция) е продала съоръжение за производство на храни на цена по – ниска от пазарната.

Vanersborg е купила обекта на 13 февруари 2008 г. за 17 милиона крони (€ 1 700 000) и го продава на 11 август 2008 г. за 8,0 милиона крони (€ 800000) на компания за недвижими имоти Hammar Nordic Plugg AB, която само след няколко дни го продава за 40 милиона крони (около € 4 000 000). Комисията ще разследва дали Hammar е получил скрита субсидия чрез ниската продажна цена. Откриването на задълбочено проучване дава възможност на заинтересовани трети страни да коментират мярката. То не предрешава окончателния резултат от разследването.

Хоакин Алмуния вицепрезидент на комисията, отговарящ за политика на конкуренцията заявява:
"Ако държавата продава публична собственост под нейната реална стойност, тя дава незаконно преимущество в полза на купувача, който получава собственост на данъкоплатците за по-малко от това, което тя струва. Това нарушава конкуренцията, защото другите компании, които купуват имоти на пазара, ще заплатят много по-високи цени.”
Европейската комисия открива процедурата за задълбочено разследване след жалба, в която се твърди, че Швеция е отпуснала незаконна държавна помощ на компанията за недвижими имоти Hammar Nordic Plugg AB. Hammar е купила съоръжение за хранително-вкусовата промишленост, от Община Vanersborg за 8,0 милиона SEK (около € 800000) на 11 август 2008 г. и няколко дни по-късно го продава на частен инвеститор за 40 милиона крони (около € 4 000 000 ), което прави печалба в размер на € 3.2 милиона в абсолютно изражение. Vanersborg преди това е купил имот за 17 милиона крони (€ 1 700 000).

Съгласно правилата на ЕС за държавните помощи, продажби на активи от държавни органи може да се считат за свободни от държавна помощ, когато те са направени по пазарна стойност. В случаите на продажба под пазарната стойност, купувачът получава активи на стойност по-ниска от тази, която реално е трябвало да заплати.Това му дава предимство пред конкурентите. Разследването на Комисията има за цел да определи дали цената, на която Vanersborg е продала имота, е в съответствие с пазарната стойност. Ако не, продажбата съдържа държавна помощ и Комисията ще проверява дали тези помощи са съвместими с правилата за държавни помощи на ЕС.

вторник, 26 октомври 2010 г.

Защита на потребителите: Кои пазари не оправдават очакванията на европейските потребители

През 2010 г. ЕК започна проучването на 50 потребителски пазара, за които домакинствата отделят повече от 60 % от бюджета си. Проучването цели  да проследи развитието на пазарите на дребно в Европейския съюз, чрез прилагане на Индекс за развитие на пазарите на дребно.
Индексът се изчислява въз основа на проучване сред потребителите и отразява впечатленията и мненията им за направени от тях скорошни покупки на отделните пазари.
Индексът има за цел да посочи пазарите, които не отговарят в желаната степен на нуждите на потребителите. Той предоставя важна информация за предприемането на действия в областта на отделните политики и допринася в по-общ план за извършваното от Комисията наблюдение на функционирането на единния пазар.

В публикуваното проучване, основната класация на пазарите е направена в съответствие със следните показатели:

- Сравнимост на стоките и услугите.
За потребителите е най-трудно да сравняват офертите на пазарите за банкови услуги, далекосъобщения, водоснабдяване, газоснабдяване и електроснабдяване, свързани с недвижими имоти услуги и правни услуги (включително счетоводни и нотариални услуги). Книгите, списанията и вестниците се отличават с висока степен на сравнимост.

- Доверие на потребителите относно спазването от страна на търговците на дребно на правилата за защита на потребителите:
Пазарите, които се отличават с изключителна степен на недоверие от страна на потребителите, са пазарите „Инвестиции, пенсии и ценни книжа“, „Коли втора употреба“ и „Услуги, свързани с недвижими имоти“.

- Проблеми и оплаквания.
Пазарите, на които потребителите се сблъскват с най-много проблеми, са „Достъп до интернет“, „Железопътен транспорт“, „Услуги, свързани с недвижими имоти“ и „Инвестиции, пенсии и ценни книжа“. Най-много оплаквания са регистрирани на пазарите на мобилните телефонни услуги, достъпа до интернет, новите коли и текущите банкови сметки.

- Удовлетвореност като цяло и очаквания.
 57 % от европейските потребители считат, че пазарите отговарят на очакванията им. Пазарите, от които потребителите  в най-голяма степен са неудовлетворени, са „Инвестиции, пенсии и ценни книжа“, „Услуги, свързани с недвижими имоти“ и „Железопътен транспорт“.

Потребителите в ЕС са най-доволни от културните продукти и услуги.

Индексът отчита още:

- Доколко е лесна смяната на доставчика на услугата, а така също и колко често понастоящем потребителите се възползват от тази възможност. Смяната на доставчика се счита за най-трудна в областта на електроснабдяването, следвано от инвестиционното банкиране, снабдяването с газ и банковите заеми.

- Разлики в цените. Един от основните критерии за извършването на покупка от потребителите е цената и съществуването на значителни разлики в цените на единния пазар може да е знак за фрагментирането на пазара. Индексът показва сериозни разлики в цените в рамките на ЕС. Разликите при цените на услугите са по принцип по-големи в сравнение с тези при стоките, като най-големите разлики се наблюдават при текущите банкови сметки и услугите за достъп до интернет.

Според направените изчисления, в резултат на посочените проблеми и направените оплакваня, европейските потребители са понесли загуби приблизително 0.3 % от БВП на ЕС. Тези средства биха могли да бъдат използвани по по-добър начин за закупуването на по-функционални и иновативни стоки и услуги, което ще осигури така необходимия импулс за икономиката на ЕС.

Основни заключения

- Потребителите дават систематично слаба оценка на три от пазарите на услуги, независимо от размера на страните в ЕС. Те са следните: „Инвестиции, пенсии и ценни книжа“, „Услуги, свързани с недвижими имоти“ и „Доставки на интернет услуги“.

- Трите пазара на стоки с най-лоши резултати са: „Автомобили втора употреба“, „Облекло и обувки“ и „Месо“

- Сред пазарите, получили най-висока оценка, са „Книги, списания и вестници“ и „Културни и развлекателни услуги“.

- Потребителите поставят авиокомпаниите в горната половина на класацията, преди всички останали транспортни услуги дори и в един много труден за отрасъла период.

Следващи етапи

- Европейската комисия ще стартира две пазарни проучвания, за да се анализират в дълбочина причините за сегашното положение и за да се набележат мерки в областта на отделните политики.

Комисията ще предприеме по – задълбочено проучване на пазарите за:
  • Доставки на интернет услуги
Пазарът е на трето място сред най - зле класиралите се пазари, с най-висок процент  проблеми, посочени  от потребителите, на който цените варират в голяма степен в различните части на ЕС. Достъпът до интернет е от ключово значение за приобщаването към цифровото общество и за цифровия единен пазар.

  • Месо
 Един от пазарите на стоки с най-слабо класиране. Месото е често купуван продукт, за който потребителите изразходват голяма част от бюджета си.



понеделник, 25 октомври 2010 г.

Енергетика:Европейска енергийна програма за възстановяване

Пет минутно видео, разяснява европейската енергийна програма за възстановяване.


Програмата предвижда почти 4 милиарда евро да бъдат инвестирани в проекти за изграждането на връзки на газовия и електроенергийния пазар, офшорна енергия от вятър и улавяне и съхранение СО2.

неделя, 24 октомври 2010 г.

Политика на конкуренция:Познават ли гражданите на Европа правилата за конкуренция

ГД "Конкуренция" публикува резултатите от първото детайлно проучване на широк кръг заинтересованите страни относно техните възгледи за работата на ГД "Конкуренция". Проучването е проведено в две части от две независими организации. Едното е свързано с проучване на мненията на страните, които имат професионално отношение към проблематиката, а второто проучва мнението на гражданите на всички държави членки.

Мнение на гражданите на държавите членки

Гражданите на ЕС до голяма степен споделят целите и ценностите на политиката на конкуренция. Гражданите идентифицират като най-проблемни за конкуренцията; сектор енергетика с 44%, фармацевтични продукти с 25% и сектор телекомуникации с 21%, приоритетни за ГД "Конкуренция", при които  липсата на конкуренция е довела до твърде високи цени.
Проучването разкрива интересни различия в държавите-членки по отнощение на равнището на съществуващите знания и обществения интерес към политиката на конкуренция. Проучването дава подробна информация за възприятията на отделните социално-икономически групи. Тази информация, както и обратната информация от гражданите, за кои теми от политиката на конкуренция те предпочитат да бъдат допълнително информирани, ще позволи на ГД "Конкуренция", - заедно с националните органи за защита на конкуренцията на държавите-членки, – да изработяг по-целенасочена комуникационна политика.
Изследването на гражданите е проведено по телефона от "Галъп Унгария» през ноември 2009 г. Интервюирани са близо по 1000 граждани от всички държави-членки, които на зададени твърдения по отношение на възприятието им за политиката на конкуренция е следвало да посочат следните отговори;
Totally agree - Напълно съгласен             Tend to agree-По- скоро съгласен
Tend to disagree- По-скоро несъгласен   Totally disagree-Напълно несъгласен
I am not qualified to answer - Не съм квалифициран за да отговоря
DK/NA-не знам/няма отговор
И така,познават ли гражданите на България политиката на конкуренция. Какви изводи могат да се направят според дадените отговори при проучването  на следните твърдения.

Конкуренцията между предприятията допринася за по - ниски цени за потребителите

Общо 70 % (напълно съгласни и по-скоро съгласни) от интервюираните граждани са на мнение, че конкуренцията води до ниски цени за потребителите. Този резултат е по-добър от този на Белгия и Унгария, но - е по нисък от средния резулта - 82 %  за Европа 27. Най-високи резултати над 90% имат Ирландия, Кипър и Гърция и Дания. В българия 16 % от интервюираните граждани са заявили, че не са съгласни с твърдението, а 14%, че нямат отговор.

Конкуренцията между предприятията допринася за по-добър избор за потребителите


С това твърдение са съгласни 78% от запитаните български граждани, което е по -добър резултат отново от този на Белгия и Унгария, но също така и от Франция, Румъния и Литва и е близа до средния резултат 82% за Европа 27.

Контролирането на конкуренцията между предприятията на национално и на европейско равнище осигурява повече ползи за потребителите и за цялото общество в страната

На това твърдение 61 % са изразили съгласие, но в същото време около една трета не са били в състояниее да отговорят. И тук България е пред Литва, Румъния, Словакия, Унгария и Белгия.
Познават ли гражданите на Европа правилата за конкуренция, като;
Антитръст
1.Картели

Споразумения за цени между конкуренти не трябва да бъдат разрешавани



2.Злоупотреби

Малките предприятия следва да бъдат защитавани от конкуренцията на големите компании




Сливания
Сливанията между големи компании нарушават конкуренцията



 Държавна помощ

Финансова помощ, предоставена от държавата на компаниите може да даде на тези компании нечестно предимство пред техните конкуренти


Един от въпросите е свързан с изясняване на ролята на медиите при популяризиране на политиката на конкуренция.
На въпроса "Слушали ли сте или чели информация от медиите за политиката на конкуренция през последната година", всеки втори интервюиран дава положителен отговор, което е добър резултат, като се има предвид, че например в Румъния положителен отговор са дали само 29 % от интервюираните граждани. Средният резултат за Европа 27  е само с 8 пункта над резултата за България.

В кои сектори няма конкуренция, според възприятието на гражданите
Интервюираните граждани е трябвало да кажат мнението си за конкуренцията в посочените от тях сектори, чрез следните твърдения;
Цените са твърде високи - ІІ-ра колона
Трудно е или невъзможно да се смени доставчика-ІІІ-та колона
Има много малък избор или почти  няма избор-ІV- та колона
Качеството на продуктите или услугите е незадоволително -V-та колона
Друго-VІ-та колона
 Енергиен сектор
Според европейските граждани в енергийният сектор няма конкуренция, което е довело до високи цени, невъзможност за смяна на доставчиса, липса на избор и незадоволително качество на услугите. 66% от гражданите на България и 70 % от гражданите на Унгария са посочили, невъзможността за смяна на доставчика, като най-голям проблем за конкуренцията на пазара. Същият проблем за конкуренцията е посочен и за пазара на гелекомуникации и интернет. По показател "трудна смяна на доставчика" най-високият показател 60% е за България при средна стойност за Европа 27 - 42%. високи са стойностите и при показателя за възможност за избор и качество. За фармацефтичния сектор 78 % смятат, че цените са твърде високи.

 Фармацевтичен сектор



Телекомуникации и Интернет




Пълните резултати от двете изследвания са достъпни на адрес:















Политика на конкуренция:Главна дирекция „Конкуренция” публикува резултатите от проведено проучване сред заинтересовани страни

ГД "Конкуренция" публикува резултатите от първото детайлно проучване на широк кръг заинтересовани страни относно техните възгледи за работата на ГД "Конкуренция". Проучването е проведено в две части от две независими организации. Едното е свързано с проучване на мненията на страните, които имат професионално отношение към проблематиката, а второто проучва мнението на гражданите на всички държави членки.

Чрез проучването се дава оценка на ефективността на работа на ГД «Конкуренция» и интегритета на нейните служители. Проучването отправя и конструктивна критика, относно работата в някои области по прилагане на правилата за конкуренция, както и предложения за подобрения.

ГД «Конкуренция» смята да използва резултатите от това проучването, за да подобри работата си по прилагане на антитръстовите правила, като прилага най-добри практики, провежда вътрешни дискусии, както и да подобрява сътрудничеството със заинтересованите страни чрез провеждане на дискусии и консултацци с тях.

Мнение на професионално заинтересованите страни

Професионалните среди признават интегритета и аналитичните способности на ГД „Конкуренция”. Оценката за екипите, работещи по отделните случаи е, че работят професионално, ангажирано и са отворени за дискусии. Проучването отчита широк консенсус, относно това, че значително е подобрена аналитична работа, след създаването на екипа на Главния икономист през 2003 г. Мнозинството от респондентите считат, че текущите секторни приоритети на ГД "Конкуренция" до голяма степен са уместни и дейностите по прилагане на правилата за конкуренция обикновено са от полза за конкурентоспособността на пазарите Респондентите изискват по добре структурирана и фокусирана комуникация със страните по време на всички етапи на разследванията.

С цел подобряване на икономическото въздействие на случаите, професионално заинтересованите страни призовават те да се решават по – бързо, особено антитръстовите дела. Заедно с това, заинтересованите страни отчитат ограниченията, пред които е изправена ГД „Конкуренция”, например при търсенето на баланса между времето и качеството на разследванията при сложни случаи, както и необходимостта да се отговори на искания за информация по време на разследването. Анкетираните отбелязват, че ГД „Конкуренция” е предприела стъпки, за да облекчи това положение.

Докато някои считат, че действащите нива на санкции са твърде високи, по-голямата част от анкетираните изразяват мнение,че санкциите трябва да имат "възпиращ ефект». Повечето от анкетираните предлагат алтернативни възпиращи механизми по отношение на санкциите, но няма консенсус за това какви точно да бъдат те, и по-специално, няма консенсус каква би била ползата от въвеждането на наказателни санкции.

Проучването на мнението на професионалните заинтересовани страни е базирано на задълбочени интервюта, проведени в началото на 2010 г. от TNS Qual, сред представители на адвокатски кантори, фирми, икономически консултанти, бизнес и потребителски асоциации, национални министерства на държавите-членки, както и националните органи по конкуренция, които пряко са спомогнали за работата на ГД " Конкуренция» в последните години.

Конкретните доклади с резултатите от изразените виждания на отделните групи могат да се видят ТУК

петък, 22 октомври 2010 г.

Транспорт:Ново европейско законодателство за насърчаване на железопътните товарни превози

В официален вестник на ЕС от 20.10.2010 г. е публикуван Регламент № 913/2010  на Европейския парламент и Съвета от 22.09.2010 г. относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз.
Регламентът е директно приложим от държавите членки и влиза в сила от 9 ноември 2010 г.

Благодарение на новите правила на Европейския съюз, ще се насърчи развитието на висококачествено управление на железопътната инфраструктура в международен план.

Регламентът има за цел да повиши качеството на железопътната инфраструктура на международно ниво. Предвижда се създаването на девет коридорите за железопътен превоз, свързващи основните промишлени райони на Европа.

Подобряването на операциите на международните коридори за железопътен товарен превоз следва да бъде в резултат на тясно сътрудничество между органите за управление на железопътната инфраструктура по различни оперативни въпроси, като например координация на инвестициите, разпределение на капацитет, управление на движението, централизирано публикуване на условията за достъп, осигуряване на недискриминационен достъп, за да се гарантира лоялна конкуренция между участниците на пазара.и др.

Защо е необходим този регламент?


Международният товарен железопътен транспорт не е ефективен през последните години, поради липсата на достатъчно сътрудничество и доброволната координация между органите за управление на инфраструктурата на отделните държави членки, което реално възпрепятства  подобряването на нивото на предлаганите услуги. Регламентът има за цел да подобри трансграничното сътрудничество и координация, за да се даде нов тласък на сектора на товарните превози по основните международни железопътни коридори. Секторът следва напълно да се възползва от съществуващите инициативи за модернизиране на железопътната инфраструктура по трансевропейската транспортна мрежа и политиката на сближаване и за мобилизиране на европейския железопътен трафик и управление на железопътното движение (ERTMS).

Пълната експлоатация на железопътните коридори ще доведе до по-голям капацитет за превоз на товари по тези маршрути, като ще даде възможност на операторите да предлагат по-добри услуги, по отношение на повишената точност и по-кратко време на пътуване. Това ще спомогне железопътния превоз на товари да се конкурира по-добре с другите видове транспорт.

Каква е основната задача за България в този процес?


Според Приложението към регламента България до 10.11.2013 г. в сътрудничество с Чехия, Австрия, Словакия, Унгария, Румъния и Гърция следва да участва в създаването на железопътен коридор № 7:

                       Букурещ-Констанца-Прага-Виена/Братислава


                       -Будапеща-Видин-София-Солун-Атина

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Енергетика:Газовият форум в Мадрид направи преглед на процеса на прилагане на третия енергиен пакет от държавите членки

Европейският регулаторен форум за газ, или Мадридския форум, е създадена с цел обсъждане на въпроси, свързани със създаването на истински вътрешен пазар на газ.

Участници на форума са представители на националните регулаторни органи, правителствата на държавите членки, Европейската комисия, операторите на преносни системи, доставчици на газ и търговци, потребители, потребители на мрежи и обмен на газ.

От 1999 г. Форумът заседава веднъж или два пъти годишно в Мадрид и се организира съвместно с Фондация де Estudios де Regulación.

На поредната 18 та среща, състояла се в Мадрид на 27-28 септември 2010 г. са дискутирани въпроси, свързани с транспониране на Третия енергиен пакет от държавите членки, възникналите проблеми при трансграничните връзки при търговията с природен газ, тарифите при трансграничен обмен на газ, разпределението и управлението на ограничения междусистемен капацитет и други технически и търговски бариери, представляващи пречка пред създаването на напълно работещ вътрешен пазар на газ.

Трети енергиен пакет- транспониране и правоприлагане

При проведените дискусии за изпълнението по транспониране на Третия енергиен пакет от държавите членки форумът заключава:

Форумът приветства информацията, предоставена от Комисията относно транспонирането и прилагането на третия пакет. Форумът подчертава значението на пълното, последователно и навременно прилагане на третия пакет и насърчава Комисията да продължи да подпомага държавите-членки и операторите, в хода на този процес.

В тази връзка в следващите седмици Комисията ще покани държавите членки на информационна среща, на която ще се приеме план и процедури за приемане на рамкови правила и мрежови кодекси за предоставяне и управление на ефективен и прозрачен достъп до трансграничните преносни мрежи.

Форумът изказва задоволство от решението на Комисията, с което тя изисква от ERGEG до края на годината да й предостави общ преглед по държави членки на „транзитните договори” за газ, които са още в сила, заедно с предложение за това как тези договори ще бъдат приведени в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС.

Форумът също приветства  свършената работа и планираните следващи стъпки по изготвяне на мрежовите кодекси и предвидените консултации със заинтересованите страни.

Форумът приканва Комисията и регулаторните органи на държавите членки да проучат в тясно сътрудничество с операторите на преносни системи и други заинтересовани страни взаимодействието и взаимозависимостта между всички съответни области при мрежовите кодове и да инициира създаването на целеви модел на газов пазар. Регулаторите на държавите членки следва да са готови да управляват този процес и до края на 2010 г. да представят обща информация относно определението и обхвата на модела и неговото развитие.
Форумът отново подчертава изключителната важност и задължение за държавите членки да спазят срока за транспониране и прилагане на третия енергиен пакет до месец март 2011 г. и приканва операторите на преносни системи да гарантират, че вички споразумения за транзит на газ са приведени навреме и са в  съответствие с изискването за улеснение на прилагането на принципа реверсивен „вход-изход” във всички държави членки.

Форумът приканва регулаторните органи на държавите членки да наблюдават прилагането на Регламент (ЕО) № 715/2009, като обърнат специално внимание на спазването на разпоредбите за прозрачност.

А какво може да се каже за България в контекста на горната информация?
Само това, че  България изостава в този процес и трябва да предприеме смели стъпки на реформи в сектора, за да е в крак с изискванията на Третия енергиен пакет. Трябва да се има предвид, че ако до месец март 2011 г. България не изпълни изискванията на Третия пакет, срещу нея може да започне наказателна процедура за неспазване на европейското законодателство. Някои от най-важните и належащи стъпки могат  да бъдат:
  • Да създаде независим регулаторен орган със силни правомощия;
  • Да приеме "unbundling" модел и да сертифицира независим оператор на преносната система;
  • Да въведе трансгранични реверсивни система "вход-изход" и да определи отделни тарифи за всяка точка вход или изход на преносната система в съответствие с чл. 13 и чл. 14 от газовия регламент;
  • До месец септември 2011 г да прекрати договорите, които са в противоречие с разпоредбите на Третия енергиен пакет;
  • Тарифите да  важат за всички договори -съществуващи и нови;
  • Според изискването на Третия пакет договорите за "транзит" следва да не се третират различно от договорите за "пренос".
Подробна информация за всички доклади и презентации, изнесени на форума ТУК

сряда, 20 октомври 2010 г.

Държавна помощ: Публикуван е наръчник, подпомагащ националните съдилища при прилагане на правилата за държавна помощ

Европейската комисия публикува практически наръчник за прилагане на правилата за държавна помощ, предназначен за националните съдии. Наръчникът събира основните  известия и регламенти относно държавната помощ. Чрез публикуването на наръчника, Комисията  цели да  предостави на националните съдилища практическа подкрепа при решаваните от тях случаи, касаещи правилата за държавна помощ.
 Наръчникът ще бъде полезен за съдилищата  най-вече при случаите, касаещи  възстановяване на неправомерна помощ, както и правилата за прилагане на член 108 от Договора за функциониране на ЕС.

Информационни и комуникационни технологии:Комисията подкрепя проект за научни изследвания свързани с индентифициране на системните рискове на финансовите пазари

Европейската комисия инвестира в научноизследователски проект за разработване на нови показатели за идентифициране на системните рискове за „системите за ранно предупреждение“, с помощта на които правителствата и банкерите ще бъдат предупреждавани възможно най-рано за задаващи се финансови кризи и ще могат да предприемат навременни действия за предотвратяване на тяхното разпространяване.
Изследователи от университети в Италия, Испания, Швейцария и Обединеното кралство, заедно с експерти от Yahoo! и Европейската централна банка, ще направят проучване по какъв начин сложните, силно взаимосвързани цифрови системи за обмен на информация и за извършване на трансакции допринасят за наличието на системен риск във финансовите институции.

Проектът има за цел , въз основа на нов подход на мултидисциплинарни научни изследвания, да анализира сложната система, която представляват глобалните финансови трансакции, основаващи се на информационни и комуникационни технологии (ИКТ), както и резултатите от проведени в интернет проучвания, за да бъде следена концентрацията на рискове във финансовата система и в икономиката като цяло.

Целта на проекта „Предсказване на финансови кризи“ е политиците да придобият по-ясна представа относно начините, по които банковите системи, фондовите пазари и кредитните потоци са свързани помежду си.
Разработените по време на изследванията концептуални инструменти и софтуер биха могли да бъдат използвани за създаването на системи за ранно предупреждение, които ще дадат възможност за предприемане на действия за стабилизиране на финансовите пазари, когато това е необходимо. Обект на изследванията ще бъдат не само данни за финансови трансакции, но и резултатите от проведени в интернет проучвания, като например колко често се срещат в програмите за търсене някои ключови думи от финансовия жаргон.
Целта е да бъдат разработени нови показатели за риск, които биха могли да бъдат използвани от политически органи — Европейската централна банка, Европейския съвет за системен риск или Базелския комитет по банков надзор — за предотвратяване на бъдещи финансови кризи.

Възприет е нов, мултидисциплинарен подход на научни изследвания, който съчетава резултатите от науката за сложните системи и измененията в стабилността и устойчивостта с модерните подходи в икономиката. Получените в резултат на този подход инструменти, основани на ИКТ, ще допълнят широкообхватните мерки, предприетите в Европа в отговор на неотдавнашната финансова криза за по-строго регулиране на финансовите институции и за засилване на мониторинга и надзора на пазарите.

Повече информация за проекта на следния адрес:

понеделник, 18 октомври 2010 г.

Информационен бюлетин, отразяващ дейността на органите по конкуренция в държавите членки

Главна дирекция „Конкуренция” на Европейската комисия публикува на сайта си четвърти брой на информационен бюлетин ECN Brief на Европейската мрежа по конкуренция (European Competition Network (ECN).


Европейската мрежа по конкуренция (ЕМК) включва националните органи по конкуренция (НОК) на 27-те държави членки и ГД „Конкуренция” на Европейската комисия. Европейската мрежа по конкуренция представлява платформа, чрез която се осъществява сътрудничеството между националните органи по конкуренция и Европейската комисия във връзка с прилагането на чл. 101 –правилата за забрана на споразумения (картели), ограничаващи конкуренцията и чл. 102 – правилата за забрана на злоупотреби с господстващо положение на пазара, от Договора за функционирането на Европейския съюз. Мрежата функционира и като постоянен форум, чрез който експертите от НОК на държавите-членки и от ЕК обменят идеи и становища, обсъждат казуси и разменят информация.
Информационният бюлетин цели да информира обществеността за дейностите на ЕМК и нейните членове, да отрази успехите им при прилагането на антитръстовите правила и застъпничество за конкуренцията.
Бюлетинът също включва и новини за решения на съдилищата на държавите членки и на Европейския съд по антитръстови случаи.

Антитръст в сектор телекомуникации:Съдът на Европейския съюз - Deutsche Telekom е злоупотребявал на телекомуникационния пазар чрез прилагане на „ценова преса” ("margin squeeze")

Съдът на Европейския съюз  потвърди решение от 2003 г. на Европейската комисия, с което бе установена ценова злоупотреба от страна на Deutsche Telekom, изразяваща се в прилагане на „ценова преса” ("margin squeeze"), чрез която предприятието изхвърля конкурентите си вън от телекомуникационния пазар.


Решението на съда е важно, защото потвърждава действията на Комисията срещу предприятия с господстващо положение, които водят политика на прилагане на ценова преса. Съдът също така подчертава, че решенията на националните регулаторни органи не могат да се използват като щит от предприятията с господстващо положение, и те следва да спазват правилата за конкуренция.

По повод на решението на съда Хоакин Алмуния, вицепрезидент и комисар, отговарящ за политиката на конкуренция заявява:

"Днешното решение потвърди утвърдената политика на Комисията в борбата й срещу предприятията с господстващо положение в мрежовите индустрии, които се поддават на изкушението, да прилагат цени на едро и цени на дребно на такива равнища, че да не позволят на своите конкуренти, които разчитат на достъпа до мрежовата инфраструктура, да покрият разходите си. Тези ценови стратегии възпрепятстват конкуренцията и нарушават правилата за конкуренция в ЕС. Решението е добра новина, както за потребителите, така и за икономиката като цяло, тъй като наличието на ефективна конкуренция в ключовите мрежови индустрии като телекомуникациите или енергетиката, в крайна сметка гарантира не само по-голям избор и по-ниски цени, но и по-голям растеж и заетост.”

В решението на Европейската комисия се установява, че:

От 1998 г. до 2001 г., Deutsche Telekom фактурира на конкурентите си за достъп до така наречените "абонатна линия" или "последната миля " (local loop), свързваща мрежата с домовете на хората - по-висока цена на едро от тази, заплатена от преките й клиенти на дребно. Подобна ценова политика, осъществяване от историческия оператор прави невъзможно развитието на конкуренцията на пазара на дребно в областта на телекомуникациите.

Според ЕК това поведение на Deutsche Telekom представлява злоупотреба от страна на предприятие с господстващо положение на пазара, и е в нарушение на чл. 102 (предишен чл. 82) от ДФЕС.

Комисията налага санкция на Deutsche Telekom в размер на € 12 600 000

В решението на Съда се потвърждава и извода, че одобрението от германските телекомуникационни регулатор RegTP на цените на едро на Deutsche Telekom не освобождава последния от задълженията му да спазва правилата за конкуренция, като определя такива цени на дребно за крайните клиенти, които не водят до ценова преса на пазара.

Съдът също потвърждава и използвания от Комисията тест за установяване на ценовата преса. По-специално, Съдът установява, че злоупотребата на поведението на Deutsche Telekom се отнася до разликата между цените на едро за достъп до мрежата и цените на дребно на крайната услуга.

И накрая, Съдът потвърждава, че решенията на националните органи, прилагащи правилата на ЕС в областта на  далекосъобщенията, по никакъв начин не засягат правомощията на Комисията да установява нарушения на правилата за конкуренция на ЕС.

Какво представлява „ценовата преса”?

Ценова преса


Ценова преса или свиване на маржа е налице, когато цената на едро за достъп до абонатнта линия, наричана още „последна миля” (local loop) заплащана от новонавлизащите оператори, е толкова висока, че те са принудени да искат от своите крайни клиенти по-висока цена на дребно (Цена 2) от цената (Цена 1), която историческият оператор Deutsche Telekom  начислява на своите крайни клиенти-абонати на мрежата. Ако цените на едро за достъп са по – високи от цените на дребно, конкурентите на Deutsche Telekom, дори и да са толкова икономически ефективни, колкото историческия оператор, не биха били в състояние да реализират печалба, защото към цените на едро, те следва да прибавят и други разходи, свързани с дейността им - разходи за маркетинг, за изготвяне на сметки, за събиране на дългове и др.

Чрез начислените цени на едро за достъп до абонатната линия, които са по-високи от цените на дребно, които начислява на собствените си крайни абонати, Deutsche Telekom  de facto пречи на своите конкуренти да предлагат на съпоставими конкурентни цени услуги на крайните клиенти.

Схематично свързаните пазари са представени в долната схема.

Според решението на ЕК, потвърдено и от Съда на Европейския съюз, ценова преса е налице, когато вертикално интегрирана фирма определя твърде високи цени на едро и твърде ниски цени на дребно по такъв начин, че да не позволи на невертикално интегриран конкурент да реализира нормална печалба на пазара на дребно.

Антиконкурентен ефект при прилагане на ценова преса е налице когато:

 Вертикално интегрираната фирма е с господстващо положение на пазара на едро - upstream market и същевременно участва и на пазара на дребно downstream market

 Вертикално интегрираната фирма, притежава съществено съоръжение (мрежовата инфраструктура), без използването на което, конкурентите й не могат да участват на пазара на дребно.

 Няма алтернативен заместител на същественото съоръжение в обозримо бъдеще.

 Равнището на цената на едро и равнището на цените на дребно на услугите, предлагани от господстващото предприятие, не позволяват на конкурента на пазара на дребно да реализира нормална печалба или има наличие на ценова преса.

Решението на съда  ТУК








четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Антитръст в сектор енергетика:Как Германия дисциплинира 17 компании от енергийния сектор

На 29 септември 2010 г.  органът по конкуренция на Германия Bundeskartellamt съобщи, че успешно е приключил производствата за злоупотреби с господстващо положение срещу 17 доставчици на електроенергия за отопление.
В отговор на производството срещу тях, доставчиците са приели да приложат мерки за отваряне на пазара и да предоставят на своите клиенти компенсации в размер на 27 200 000 евро.

Bundeskartellamt започва производствата срещу доставчиците на електроенергия за отопление с предмет злоупотреба на пазара, през есента на 2009 г.

В отговор на производствата компаниите са поели ангажимент да осъществят мащабни мерки за отваряне на пазара. В допълнение 13 доставчика са поели ангажимент да изплатят компенсации на клиентите си. Приблизително 530 000 клиенти могат да очакват да получат компенсации в размер на 27 200 000 евро.

Пазарът на доставка на електрическо за отопление обхваща доставка на електроенергия за нощно отопление за съхранение и за електрически термопомпи. В Германия малко под два милиона домакинства (около 4% от всички жилища) използват електроенергия, като източник на отопление. Доставчиците практически са без конкуренти на пазара на доставки на електроенергия.

За разлика от пазара на "нормалните" доставки на електроенергия за домакинствата, на пазара на доставка на електроенергия за отоплени има редица бариери за навлизане на нови участници и потребителите нямат реална възможност да сменят доставчика си.

Предприятията, срещу които Bundeskartellamt има твърдения за злоупотреба на пазара са поели следните мерки за отваряне на пазара:


• да осигурят пълна прозрачност на тарифите за доставка на електроенергия за отопление, като ги публикуват в интернет.
• да създадат профили на зависимостта между натоварването на мрежовия оператор и температурата.
• да осигурят пълна прозрачност на графиците за натоварване на мрежата , като ги публикуват в интернет.

В допълнение, фирмите са се ангажирали да прилагат ниска концесионна такса в размер на 0.11 евроцента / кВтч прилагани досега при специални договори за всички доставки на електричество за отопление.

По повод приключилото производство срещу енергийните компании, председателят на Bundeskartellamt, заявява:
 "С тези структурни подобрения ще бъде много по-лесно за алтернативните  доставчици да навлязат на пазара на електроенергия за  отопление. Bundeskartellamt се надява, че това ще насърчи конкуренцията и за в бъдеще ще предостави възможност на потребителите да сменят доставчика си "
 Компаниите, приели да поемат ангажименти, с които да отстранят проблемите за конкуренцията на пазара са:

E.ON edis Vertrieb GmbH,
E.ON Mitte Vertrieb GmbH
E.ON Thüringer Energie AG
E.ON Westfalen Weser Vertrieb GmbH
Entega Vertrieb GmbH & Co. KG (производството срещу компанията не е приключило)
enviaM Mitteldeutsche Energie AG
EWR AG
Mainova AG
Pfalzwerke AG
RWE Vertrieb AG, here formerly RWE Rhein-Ruhr AG
RWE Vertrieb AG, here: formerly RWE
Süwag Energie AG
WEMAG AG
NEW Energie
MVV Energie AG
Stadtwerke Gießen AG
Überlandwerk Fulda AG (ÜWAG)
EWE Aktiengesellschaft

Поетите ангажименти от компаниита са:

• Публикуване в интернет на тарифите на електроенергия за отопление
• Публикуване в интернет на графиците на натоварване в зависимост от температурата
• Публикуване в интернет на профила на натоварване
• Концесионна такса от 0.11 евроцент/kWh

Bundeskartellamt ще направи преглед за степента на  изпълнение на поетите ангажименти в началото на 2012 година.

Повече подробности за развитието на пазара и доклада на Bundeskartellamt ТУК 




Цифрови технологии: Европейската комисия публикува резултатите от проведена анкета сред домакинствата за степента на използване на интернет

Европейската комисия публикува проучване на Евробарометър, което чрез анкетиране на 27000 домакинства от всички държави членки, се стреми да установи степента на използване на интернет, телефони (мобилни и фиксирани) и телевизия от гражданите на Европа..
Общите изводи са, че благодарение на все по-широко разпространение на широколентовите мрежи нараства броя на потребителите на интернет в Европа, като 35% използват уебсайтове на социални мрежи. Потребителите са изразили обаче загриженост за цената, качеството на услугите и сигурността, както и за свободата в интернет пространството. Една пета от потребителите на интернет чрез кабелна и безжична връзка посочват, че са се сблъсквали с блокиран достъп до съдържание и онлайн услуги. В оповестената от Комисията през май 2010 г. Програма в областта на цифровите технологии за Европа не само се поставя амбициозната цел всички европейци да получат широколентов достъп до интернет, но и се набелязват мерки за повишаване на конкуренцията, доверието и сигурността.

Къде е България според проучването?

Илюстрация в графики и числа




Резултатите от цялото проучване могат да се видят ТУК

петък, 8 октомври 2010 г.

Енергетика:Заключения от конференцията на заинтересованите страни за изготвяне на Енергийната стратегия 2011-2010

В реч, изнесена на конференция на заинтересованите страни за изготвяне на енергийна стратегия 2011-2020, състояла се в Брюксел на 30 септември 2010 г., комисарят по въпросите на енергетиката, Гюнтер Йотингер очертава енергийните предизвикателства на следващите десет години и необходимостта от обща европейска енергийна политика.

В речта си комисарят определя четири водещи принципи

1. Новата стратегия трябва да надгражда върху постигнатото през последните години, най-вече въз основа на енергийния и климатичен пакет.

2. Стратегията трябва да обхваща по-дългосрочна визия, чиято  цел е изграждането на декарбонизирана икономика до 2050 г. Трябва да се има предвид, че много от решенията взети сега и в периода до 2020 г. ще оформят енергийния микс през 2050 г.

3. Необходимо е да бъдат предприети важни инвестиционни решения от радикално стратегическо значение в следващите години. Части от ЕС могат да загубят повече от една трета от своите производствени мощности преди 2020 г., докато търсенето на електроенергия се увеличава. Ентусиазмът за възобновяема енергия е силно засегнат от икономическата криза. Необходими са нови газови мрежи за внос, които да подменят остарелите вътрешни мрежи и да осигурят разнообразие на доставките. Новата стратегия трябва да създаде увереност и стабилност в подкрепа на тези инвестиционни решения.

4. Националните планове за енергийна ефективност (National Energy Efficiency Action Plans) са обезкуражаващи и все още оставят голям неизползван потенциал. Твърде бавно е и преминаването към възобновяеми горива в транспорта. В международен план, глобалните енергийни пазари стават все по-неустойчиви, тъй като развиващите се азиатски страни и Близкия изток представляват голяма част от нарастналото глобално търсене. Въпреки това ЕС все още се колебае да поеме ангажимент за създаването на последователна обща политика в областта на енергетиката.

Пет приоритета за развитие на единния европейски енергиен пазар

Приоритет 1

Да се постави фокуса върху предлагането. Необходим е нов пазар за енергийна ефективност, както и нов план за търсене на енергоспестяващо оборудване и услуги на местно равнище. Средното спестяване на енергия на домакинство може да достигне до € 1000. Сега е време да се изпълнят тези ангажименти към гражданите на ЕС. Приоритетът на Комисията е да постави началото на нов план за действие за енергийна ефективност (Energy Efficiency Action Plan).

Приоритет 2

Подобряване на условията за инвестиране в ниско въглеродна енергия с цел да се осъществи истинска енергийна революция. През следващите 20 години ще са необходими инвестиции в енергийния сектор на стойност един трилион евро. За да се замени голяма част от сегашният производствен капацитет , е необходимо напълно да се подновят електрическите мрежи, за да се справят с по-голямото производство на енергия от възобновяеми източници, както и с децентрализираното производство на електроенергия. Трябва да се изгради новият газопровод „Набуко”, за диверсификация и сигурност на доставките на газ в Европа.

Приоритет 3

Водещата роля на Европа в областта на технологиите следва да бъде разширена, т.е. следва де се разработи европейска рамка, която да насърчава държавите-членки и регионите, да максимализират усилията си за ускоряване развитието на технологиите на пазарен принцип. Освен изпълнението на стратегическия план за енергийни технологии, трябва да стартират и няколко големи европейски проекти, например за съхранение на газ, биогорива от второ поколение и интелигентни мрежи.

Приоритет 4

Подобряване развитието на вътрешния енергиен пазар, което да доведе до по- добри условия за потребителите и да успокои хората, че енергийните системи са безопасни. Безопасността при производството и транспортирането на нефт и газ трябва да бъде гарантирана. ЕС трябва да продължи да работи за високи стандарти за безопасност, сигурност и да ограничава използването на ядрена енергия, предназначена за неграждански цели, както в Европа, така и в международен план.

Приоритет 5

Външното измерение на вътрешния пазар. Националният суверенитет в областта на енергетиката вече не е опция, когато имаме единен вътрешен пазар на енергия, простиращ се от Балканите до Скандинавия, от Балтийско до Средиземно море. Енергийната сигурност на всяка държава-членка ще бъде по-силна и енергията по-евтина, когато ЕС се научи да говори с един глас и го използва като лост за да се възползва от реалната си власт.

Заключения

В следващите 18 месеца следва да се предприемат действия, които да доведат да реализиране на целите 2020. Европейското сътрудничество в областта на енергетиката все още не е напълно завършено. Но, наистина единственият път за напредък в областта на енергийната политика, е по-нататъшната интеграция. Вече са в ход политиките за развитие на възобновяеми енергийни източници, за вътрешния пазар, за гарантиране сигурността на доставките при спешни ситуации, като например газовата криза през 2009 г. Сега трябва да се работи непрекъснато и в дългосрочен план за развитие на целия спектър от сектора на енергетиката и на икономиката като цяло.

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Цифрови технологии:780 милиона евро предвидени за подпомагане на изследвания в областта на ИКТ

На 28 септември 2010 г. Европейската комисия обяви една от най-мащабните досега Покана за представяне на предложения за изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) по линия на рамковите програми на ЕС за научни изследвания.

В резултат на поканата ще бъдат предоставени 780 милиона EUR за финансиране на проекти през 2011 г. Това финансиране ще спомогне за напредъка на научните изследвания в областта на интернет на бъдещето, роботиката, интелигентните и вградените системи, фотониката, ИКТ за повишена енергийна ефективност, здравеопазване и добро физическо състояние в едно застаряващо общество и др.

Финансирането е част от 7-та рамкова програма на ЕС за научни изследвания. Почти 1,2 милиарда EUR са заложени в бюджета за 2011 г. Още през юли 2010 г. бяха осигурени 220 милиона EUR за публично-частни партньорства с ударение върху ИКТ за интелигентни автомобили, екологични сгради, устойчиви фабрики и интернет на бъдещето.

По линия на тази покана средствата ще бъдат разпределени за следните изследвания и технологични разработки:

120 милиона EUR ще бъдат на разположение за финансиране на научни изследвания и технологични разработки по мрежи, цифрови информационни носители и обслужваща инфраструктура за интернет на бъдещето.

Почти 100 милиона EUR вече са заделени за „Публично-частно партньорство за интернет на бъдещето“ с оглед възползване от растящото търсене на новаторски приложения на интернет, благодарение на които се повишава „интелигентността“ на инфраструктури като системи за здравеопазване, енергийни мрежи или системи за управление на пътното движение.

• 200 милиона EUR се предоставят за научни изследвания с цел укрепване на позициите на ЕС като водещ доставчик на електронни системи и оптикоелектронни елементи. Така се спомага за конкурентоспособността на някои основни сектори на европейската промишленост като автомобилостроенето, далекосъобщенията, автоматизацията на промишленото производство, осветителната техника и медицинската апаратура. Техният успех зависи от обединяването на новаторски елементи и системи в продукти и услуги във всички браншове. Например напредъкът в лазерната технология е от решаващо значение за ускореното развитие на оптичните съобщения и за осигуряване за всички европейци на свръхвисокоскоростна връзка към интернет.

200 милиона EUR са предвидени за научни изследвания по ИКТ във връзка със здравеопазването и стареенето на населението. Броят на европейските граждани на възраст над 60 години нараства с около 2 милиона души всяка година. ИКТ са от важно значение за намиране на трайни решения и за създаване в максимална степен на благоприятни пазарни възможности, които спомагат за намаляване на съответните разходи за социални и здравни грижи.

·  135 милиона EUR са на разположение за научни изследвания по ИКТ, които спомагат за повишаване на енергийната ефективност в сгради, в транспорта и логистиката. Тази сума допълва предоставените през юли 2010 г. 220 милиона EUR за публично-частни партньорства с цел изграждане на икономика, основаваща се на автомобили, сгради и фабрики с ниски емисии на въглероден двуокис.

Право да кандидатстват за финансиране на проекти по поканата ICT Call 7 имат университети, научноизследователски центрове, малки и средни предприятия и други организации в Европа и извън нея. Съответните предложения могат да бъдат представени до 18 януари 2011 г., след което те ще бъдат оценени от независими експертни групи за подбор въз основа на тяхното качество.

Седмата рамкова програма на ЕС обхваща периода от 2007 до 2013 г., като по нейна линия са предвидени над 9 милиарда EUR за научноизследователска и развойна дейност по ИКТ. Ежегодното увеличение на финансирането на научните изследвания по ИКТ е в съответствие с Програмата в областта на цифровите технологии — водещата политическа програма на ЕС в тази област, в която се призовава годишните общи публични разходи за НИРД по ИКТ да се удвоят до 2020 г. и да се предизвика еквивалентно увеличение на тези разходи на частния сектор, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ за заетост и растеж.

Финансираните от ЕС научноизследователски проекти по ИКТ, в които всяка година участват над 15 000 изследователи, стимулират способността на Европа за нововъведения и икономическия растеж. Те предоставят и големи благоприятни възможности за новаторски малки и средни предприятия, които са много добре представени в тези стратегически направления на растеж.

За подробности относно поканата за представяне на предложения ТУК:

Цифрови технологии:Как Европа може да спечели от надигащата се вълна от научни данни

На 6 октомври 2010 г. група на високо равнище представи доклад  "Да яхнем вълната: Как Европа може да спечели от надигащата се вълна от научни данни".



Докладът е резултат на шест месечна интензивна мозъчна атака и консултации с експерти от цял свят и има за цел да подготви "Визия 2030" за това, как следва да се изгради е-инфраструктура, чрез която ефективно да се използват научните данни.

„Съюз за иновации“ или как идеите се превръщат в работни места, екологосъобразен растеж и социален напредък в Европа

На 6 октомври Европейската комисия представи инициативата "Съюз за иновации". Инициативата е водеща в стратегията "Европа 2020" и има за цел да очертае стратегическия подход към иновациите, подкрепян от най-високо политическо ниво.
Целта на  инициативата е да  насочи усилията на Европа, в сътрудничеството с трети държави, към търсенето на отговор на такива предизвикателства като изменението на климата, енергийната сигурност, продоволственото осигуряване, здравеопазването и застаряването на населението. Тя предвижда намесата на публичния сектор да се използва, за да се насърчи развитието на частния сектор и да се отстранят пречките, които възпират достъпа на идеи до пазара.

Комисията представи  десет ключови елемента, включени в "Съюза за иновации"

- Европейските партньорства за иновации ще привлекат заинтересованите страни (европейски, национални и регионални, публичнии частни) към ясно очертани цели в различни области, които съчетават справянето с обществените предизвикателства и потенциала на Европа да се превърне в световен лидер. Партньорствата ще насърчат научноизследователската и развойната дейност, ще координират инвестициите, ще ускорят приемането на стандарти и ще мобилизират търсенето. За да привлече финансиране от страна на заинтересованите страни, Комисията ще предостави „първоначален капитал“ за стартирането на първите партньорства. В началото на 2011 г. ще бъде даден старт на пилотно Партньорство за активно остаряване в добро здраве, с което ще се цели удължаването (с две години до 2020 г.) на периода от живота , през който хората да се радват на добро здраве. Ще последват и други партньорства в сферата на енергетиката, „интелигентните градове” и мобилността, рационалното използване на водата, неенергийните суровини, устойчивото и производително селско стопанство.

- Комисията е подготвила  „Индекс на Съюза за иновации“ с 25 индикатора и контролен списък с характеристики на успешните иновативни системи. Ще бъде разработен нов индикатор относно дела в икономиката на иновативните предприятия с бърз растеж. Комисията ще подкрепи създаването на независима система за класиране на университетите.

- Комисията ще предприеме мерки за подобряване на достъпа до финансови средства. Тя ще предложи режим за трансграничен рисков капитал, ще работи с Европейската инвестиционна банка за подобряване на дейността на схеми на ЕС като Инструмента за финансиране с поделяне на риска и ще възложи на уважавана личност да укрепи трансграничното сътрудничество между иновативни предприятия и инвеститори.

- Развитието на съществуващите инициативи в областта на изследователската дейност ще бъде ускорено. Комисията ще предложи мерки за довършването до 2014 г. на европейското изследователско пространство ― изискване по силата на Договора от Лисабон. Това ще означава по-голяма съгласуваност между европейската и националните политики в областта на изследователската дейност, намаляване на бюрокрацията и премахване на пречките пред мобилността на изследователските кадри, като непрехвърляемостта на пенсионните права. Това ще означава също и максимално неограничен достъп до резултатите от финансирана с публични средства изследователска дейност. 8-ата Рамкова програма на Европейския съюз ще бъде планирана в подкрепа на стратегията „Европа 2020“. Европейският съвет по научни изследвания и Европейският институт за иновации и технологии ще продължават да бъдат развивани. Чрез Съвместния изследователски център Комисията ще осигури по-солидното присъствие на науката при разработването на политики.

- През 2011 г. Комисията ще учреди европейски ръководен съвет в областта на проектирането (European Design Leadership Board) и европейски знак за качество в областта на проектирането (European Design Excellence Label).

- През 2011 г. Комисията ще даде началото на обширна програма за изследователска дейност в областта на публичния сектор и социалните иновации и на пилотен вариант на европейски индекс за иновации в публичния сектор. Тя ще стартира и европейска пилотна инициатива за социални иновации, която ще предоставя експертни познания на работещите в сферата на социалните иновации, и ще предложи социалните иновации да бъдат основна тема в бъдещите програми на Европейския социален фонд. Комисията ще се консултира със социалните партньори относно разгръщането на икономиката, основана на иновации, на всички равнища на трудова заетост.

- Комисията предлага правителствата да предвидят специални бюджети за възлагането на обществени поръчки за иновативни продукти и услуги. Това ще създаде пазар на обществени поръчки на стойност поне 10 милиарда EUR на година за иновации, внасящи подобрения в обществените услуги. Комисията ще предоставя съвети относно съвместни обществени поръчки, при които възлагащите органи са от различни държави-членки.

- За да се улесни съвместната работа и за да се насърчат иновациите, в началото на 2011 г. Комисията ще направи законодателно предложение за ускореното и съобразено с реалностите изработване на стандарти.

- Правната уредба на интелектуалната собственост в Европа трябва да се осъвремени. Постигането на споразумение относно патент на ЕС ще спести на бизнеса 250 милиона EUR на година. През 2011 г. Комисията ще направи предложения за основан на знанието европейски пазар за патентите и лицензите.

- Рамките за структурно финансиране и отпускане на държавни помощи ще бъдат преразгледани с оглед на насърчаването на иновациите. Комисията ще окаже съдействие на държавите-членки за по- пълното оползотворяване на 86-те милиона EUR от структурните фондове, програмирани за изследователска дейност и иновации в периода 2007—2013 г. Тя ще предложи рамка за структурните фондове за периода след 2013 г., която ще бъде в по-голяма степен насочена към иновациите. През 2011 г. тя ще преразгледа рамката за отпускане на държавни помощи.

Инициативата „Съюз за иновации“ ще бъде обсъдена на заседанието на Съвета на 12 октомври (в състав „Конкурентоспособност“) и на Европейския съвет през декември. Напредъкът по нея ще бъде наблюдаван в рамките на управлението на стратегията „Европа 2020“. Състоянието на инициативата „Съюз за иновации“ ще бъде обсъждано на ежегоден конвент за иновациите.