В реч, изнесена на конференция на заинтересованите страни за изготвяне на енергийна стратегия 2011-2020, състояла се в Брюксел на 30 септември 2010 г., комисарят по въпросите на енергетиката, Гюнтер Йотингер очертава енергийните предизвикателства на следващите десет години и необходимостта от обща европейска енергийна политика.
В речта си комисарят определя четири водещи принципи
1. Новата стратегия трябва да надгражда върху постигнатото през последните години, най-вече въз основа на енергийния и климатичен пакет.
2. Стратегията трябва да обхваща по-дългосрочна визия, чиято цел е изграждането на декарбонизирана икономика до 2050 г. Трябва да се има предвид, че много от решенията взети сега и в периода до 2020 г. ще оформят енергийния микс през 2050 г.
3. Необходимо е да бъдат предприети важни инвестиционни решения от радикално стратегическо значение в следващите години. Части от ЕС могат да загубят повече от една трета от своите производствени мощности преди 2020 г., докато търсенето на електроенергия се увеличава. Ентусиазмът за възобновяема енергия е силно засегнат от икономическата криза. Необходими са нови газови мрежи за внос, които да подменят остарелите вътрешни мрежи и да осигурят разнообразие на доставките. Новата стратегия трябва да създаде увереност и стабилност в подкрепа на тези инвестиционни решения.
4. Националните планове за енергийна ефективност (National Energy Efficiency Action Plans) са обезкуражаващи и все още оставят голям неизползван потенциал. Твърде бавно е и преминаването към възобновяеми горива в транспорта. В международен план, глобалните енергийни пазари стават все по-неустойчиви, тъй като развиващите се азиатски страни и Близкия изток представляват голяма част от нарастналото глобално търсене. Въпреки това ЕС все още се колебае да поеме ангажимент за създаването на последователна обща политика в областта на енергетиката.
Пет приоритета за развитие на единния европейски енергиен пазар
Приоритет 1
Да се постави фокуса върху предлагането. Необходим е нов пазар за енергийна ефективност, както и нов план за търсене на енергоспестяващо оборудване и услуги на местно равнище. Средното спестяване на енергия на домакинство може да достигне до € 1000. Сега е време да се изпълнят тези ангажименти към гражданите на ЕС. Приоритетът на Комисията е да постави началото на нов план за действие за енергийна ефективност (Energy Efficiency Action Plan).
Приоритет 2
Подобряване на условията за инвестиране в ниско въглеродна енергия с цел да се осъществи истинска енергийна революция. През следващите 20 години ще са необходими инвестиции в енергийния сектор на стойност един трилион евро. За да се замени голяма част от сегашният производствен капацитет , е необходимо напълно да се подновят електрическите мрежи, за да се справят с по-голямото производство на енергия от възобновяеми източници, както и с децентрализираното производство на електроенергия. Трябва да се изгради новият газопровод „Набуко”, за диверсификация и сигурност на доставките на газ в Европа.
Приоритет 3
Водещата роля на Европа в областта на технологиите следва да бъде разширена, т.е. следва де се разработи европейска рамка, която да насърчава държавите-членки и регионите, да максимализират усилията си за ускоряване развитието на технологиите на пазарен принцип. Освен изпълнението на стратегическия план за енергийни технологии, трябва да стартират и няколко големи европейски проекти, например за съхранение на газ, биогорива от второ поколение и интелигентни мрежи.
Приоритет 4
Подобряване развитието на вътрешния енергиен пазар, което да доведе до по- добри условия за потребителите и да успокои хората, че енергийните системи са безопасни. Безопасността при производството и транспортирането на нефт и газ трябва да бъде гарантирана. ЕС трябва да продължи да работи за високи стандарти за безопасност, сигурност и да ограничава използването на ядрена енергия, предназначена за неграждански цели, както в Европа, така и в международен план.
Приоритет 5
Външното измерение на вътрешния пазар. Националният суверенитет в областта на енергетиката вече не е опция, когато имаме единен вътрешен пазар на енергия, простиращ се от Балканите до Скандинавия, от Балтийско до Средиземно море. Енергийната сигурност на всяка държава-членка ще бъде по-силна и енергията по-евтина, когато ЕС се научи да говори с един глас и го използва като лост за да се възползва от реалната си власт.
Заключения
В следващите 18 месеца следва да се предприемат действия, които да доведат да реализиране на целите 2020. Европейското сътрудничество в областта на енергетиката все още не е напълно завършено. Но, наистина единственият път за напредък в областта на енергийната политика, е по-нататъшната интеграция. Вече са в ход политиките за развитие на възобновяеми енергийни източници, за вътрешния пазар, за гарантиране сигурността на доставките при спешни ситуации, като например газовата криза през 2009 г. Сега трябва да се работи непрекъснато и в дългосрочен план за развитие на целия спектър от сектора на енергетиката и на икономиката като цяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар