вторник, 6 юли 2010 г.

Енергетика: Европейският единен енергиен пазар и мястото на България

В поредица от интервюта бившият министър на икономиката П.Димитров отправя послание, което най-общо може да се обобщи в следното ”нека наведем глава пред Русия и се съгласим на нейните условия за енергийните проекти и за цената на газа, защото ние сме 100 % зависими от Русия при доставките на газ и нямаме избор”.


Да, 100 % сме зависими от Русия при доставките на газ, защото след приемането на България за член през 2007 г. на ЕС, неговото правителството не предприе бързи и решителни стъпки за либерализация на пазара и диверсификация на газовите доставки.

Въпросът е, защо от 2007 г. до 2009 г. не се направи нищо. България упорито отказваше да предприеме необходимите стъпки за либерализация на енергийните си пазари, което включваше и диверсификация на доставките за газ и откъсване от 100 % - ната  зависимост от Русия. Тази инертност доведе до първото предупреждение за неспазване на европейското законодателство в  сектор енергетика, отправено  към България през м. юни 2009 г. от  Европейската комисия.
България е равноправен член на Европейския съюз от 2007 г,  но тя все още е много далеч от горещите теми и дискусии, които се водят в момента на европейско равнище в областта на енергетиката. Големите теми са свързани с това, как да се изгради функциониращ, подходящо регулиран, прозрачен и взаимно свързан европейски пазар, който да осигури на потребителите във всички 27 държави –членки разумни цени и сигурност на доставките.
Европейската енергийна стратегия не се формира само от правителствата и политиците. Активно участие в този процес имат и представителите на бизнеса, защото в крайна сметка те са тези, който ще инвестират и създават общия пазар, а предвидимата и стабилна бизнес среда е от ключово значение за тях.  Научната общност също има място в  дебата, защото следващото десетилетие ще бъде десетилетието на иновациите, свързани с търсене и въвеждане на нови технологии за възобновяеми „зелени” енергии. Не на последно място са и потребителите, защото те са тези, които следва да получат икономическите ползи от един добре развит конкурентен енергиен пазар.
За съжаление,  у нас все още  не е започвал истинския обществен дебат, свързан с мястото на България в европейския енергиен пазар.
Хоризонтът на нас българите свършва до поредното покачване на цените, до това как ще "изкараме следващия отоплителен сезон" и какво ни е казала Русия.

Крайно време е да повдигнем поглед над хоризонта и да видим какво бъдеще очертава Европа за енергийните си пазари за  следващите десет години.

Крайно време е да осъзнаем, че от нас зависи доколко и как да  участваме във формирането на европейските енергийни политики, целта на които е гарантиране сигурността на доставките за потребителите във всичките 27 държави-членки на ЕС.

Крайно време е да приемем, че сме част от мащабен европейски енергиен пазар с 500 милиона потребители, който е в състояние да отстоява интересите им. България може и трябва да се включи като равностойна държава-членка  в европейския дебат, а не да се чувства придатък на руската енергийна политика. Обидно е,  да чакаме Европа да  задейства наказателна процедура, затова, че не  сме осъзнали националния си интерес и не сме предприели стъпки за диверсификация на газовите  си доставки.  Връзката с Гърция би ни гарантирало ефективно откъсване от 100% -ната  зависимост от Русия при доставките на газ.

Страната ни има нужда от визия, как да впише националния си енергиен пазар в европейския, за да може да се възползва от предимствата му.
Каква е визията към момента на Европа за развитието на енергийните пазари може да се проследи  и в речта „Бъдещото развитие на енергийната инфраструктура” на Гюнтер Ойтингер, комисар по енергетика, произнесена на годишната среща на Европейската газова инфраструктура GIE, състояла се на 24 юни 2010 г. във Виена. Предлагам някои интересни части от речта му.

„През последните години световният и европейски газов пазар се промениха драматично. Аз съм сигурен, че следващите пет години ще видим ответната трансформация. Мадридският форум, Декларацията от Будапеща, Европейската мрежа на операторите на преносни системи и Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори ще помогнат да се създаде взаимосвързаността и гъвкавостта, от която неотложно се нуждае нашата газова система.
Кризата с Беларус на газовия пазар, отново ни напомня колко е важно да работим заедно на европейско равнище, за да предвиждаме и преодоляваме кризите, а също да бъдем готови с кризисен план, ако възникне нужда. Когато разчитаме на 60 % внос на газ, или 100 % внос за някои страни, ние не можем да позволим да бъдем безучастни.
Споразумението постигнато между Парламента и Съвета е крайъгълния камък за „Европеизиране” на газовата политика. То показва желанието на всички държави-членки и участници на газовия пазар да работят заедно за да бъдат добре подготвени за реакция при прекъсване на доставките, които зачестяват през последните години, въпреки всички положени усилия за диверсификация на пътищата и източниците за доставка.”
В речта си комисар Ойтенгер също подчертава важността на инвестициите за изграждане на взаимносвързана европейска инфраструктура и ролята на бизнеса при изпълнението на тази задача.
Основните цели на Европа са:
завършване на вътрешния пазар, конкурентноспособност и по-добри услуги за потребителите, енергийна солидарност, целите заложени в климатичните и възобновяемите енергийни политики, енергийна ефективност и сигурност на доставките свързани както с вътрешните европейски така и с чуждестранни доставчици.
„Тези основни цели имат една обща доминанта и тя е: Инфаструктура
Липсата на адекватна инфраструктура е основната пречка пред изпълнението на нашите политически цели. Но, инвестициите в инфраструктура са един от инструментите, които ще ни помогнат да постигнем нашите цели в срок и по устойчив начин.

Визията на енергийната политика и стремежа ни за постигане на ефективна, нисковъглеродна икономика оказва допълнително напрежение върху развитието на инфраструктурата.

Ние знаем, че не бихме постигнали нашите цели ако разчитаме само на сегашната енергийна инфраструктура. Нашата енергийна инфраструктура е остаряла и се нуждае от поднавяване и модернизиране."
И прави интересна аналогия:


"В минали времена императорът или кралят са решавали каква инфраструктура да се построи, а също къде и кога и тя да се построи.

Днес, решенията за инфраструктурата и инвестициите следва да се съобразяват с пазара. Европейският вътрешен пазар за стоки работи добре, защото през последните десетилетия бариерите пред развитието му бяха премахвани една по една.

Той работи в много сектори, но все още има огромни пречки в енергийния сектор, които следва да се преодолеят.”
Другата важна цел, според комисаря по енергетика е изграждане на вътрешния пазар. Той отчита, че вътрешният енергиен пазар все още е незавършен, но ключът за интегриране е двупосочен:
Двете основни стъпки за бъдещото развитие на пазара са:

Първо: осигуряване на ефективно регулиране - което ще се постигне чрез прилагането на Третият енергиен пакет в началото на следващата година.
Второ: отново инфраструктура

„Ние имаме 27 работещи регионални инфраструктури за електроенергия и газ, с добра интеграция в Северозападна Европа и почни напълно несвързана газова мрежа в Централна и Източна Европа и Балканите.


Време е да дадем на инфраструктурата истинска европейско измерение. Време е европейските потребители да получат ползи от европейският мащаб и да използват европейския потенциал в неговата пълна степен. Енергийният пазар трябва да е в състояние да удовлетвори изискването за свободно движение на стоки в Европа.

Както е напълно възможно да се наслаждаваме на баварски наденици в сърцето на Италия, трябва също така да е възможно в Северна Германия да се наслаждават на италианското слънце, чрез произведена фотоволтаична енергия.


Газът трябва свободно да пътува от завод за втечнен газ в Испания, или от тръбопровод в Норвегия където и да е необходим в целия Европейски съюз.


В момента това е невъзможно. Юридически е възможно, но без инфраструктура не може да се осъществи.


Имаше също много разговори за необходимите промени на европейската електроенергийна инфраструктура,. Наричаме я S-O-S стратегия: (Smart, Off-shore and Super) и ще я развием тази и следващата година.”
Комисар Ойтингер подчертава, че повече от всякога Европейската газова система се нуждае от гъвкавост. Газовият сектор и инфраструктура трябва да отговорят подобаващо на предизвикателствата, чрез увеличаване на инвестициите в съхранението, преноса и втечнения газ. Европа е зависима от вноса на газ, но това няма да представлява проблем, ако източниците и пътищата за доставка са диверсифицирани. Този подход отново изисква нова инфраструктура и близко сътрудничество с доставчиците и транзитиращите страни.

Европа трябва да извлече полза от факта, че е мащабен потребител на газ със значителна  покупателна сила. Но, за да се постигне външен ефект на първо място е необходимо вътрешно сътрудничество за постигане на единство.

„Ние сме атрактивен пазар. Не само заради размера на потреблението– където Китай скоро ще ни надмине, но поради отвореността на пазара и благонадеждността на европейските газови компании. Тази атрактивност трябва  по нататък да се доразвие чрез завършване на пазара- отново, чрез инфраструктура, която да позволява на газа свободно да тече из цяла Европа, до местата където е най-търсен и полезен.
Това е част от сигурността на търсенето, което нашите партньори-доставчици оценяват. Нашите големи газови компании вече предприеха стъпки на „Европеизиране”. Публичните политики трябва да ги подкрепят в този процес. Всъщност къде започва вътрешният и външен пазар? Членовете на Юго- Източната Европейска енергийна общност са несъмнено част от нашата стратегия. Молдова току що се присъедини и Украйна може да я последва, като приеме законодателство подобно на европейското (EU acquis ). Аз поканих Турция за да продължим също преговорите активно.
И по нататък, Азърбайджан, Грузия и Туркменистан имат намерение за осъществяване на по –близки енергийни връзки с Европа."
В речта си комисар Ойтингер отново подчертава необходимостта от сътрудничество между държавите –членки при кризисни ситуации на пазара на доставките. Солидарността и икономическите ползи могат да накарат държавите-членки да работят в близко сътрудничество при разрешаване на кризи. Но, в същото време сътрудничеството не трябва да се проявява само при кризи.
"Ние следва да определим нашите общи Европейски приоритети. Европа се нуждае от единна европейска мрежа, управлявана от общи правила. Необходими са множество стъпки за да се въведат в действие мрежовите кодекси, също координиране и оптимизиране на процеса на планиране. ENTSOG вече публикува пилотен 10 годишен План за развитие на мрежата. Ние оценяваме огромната работа, която е извършена, но в същото време ви подканям да се включите в подобряването му, защото се знае, че всяка следваща версия е по-добра от предишната.
Аз бих искал да подкрепя този процес.
Аз ще представя предложение за нов Пакет за енергийна инфраструктура в края на годината. Пакетът ще бъде базиран на поуките взети от Транс европейската мрежа за електроенергия, както и на собствения опит, придобит при представянето на Втория преглед на енергийната стратегия."

Пакетът ще включва:
  • Южният газов коридор;
  • Газовите взаимни свръзки в Централна и Източна Европа;
  • Средиземноморския кръг;
  • Балтийския енергиен пазар;
  • План за взаимно свързване.



Няма коментари:

Публикуване на коментар