Държавна помощ:Насоки за регионална помощ за периода 2014-2020 г.

На 23 юли 2013 г. в Официален вестник на ЕС са публикувани

Насоки  за регионалната  помощ  за периода 2014 — 2020  г.

Насоките имат за цел да дадат яснота на държавите-членки как да предоставят инвестиционна помощ за предприятия, за да подкрепят развитието на необлагодетелстваните региони в Европа между 2014 и 2020. Тези насоки са част от по-широка стратегия за модернизиране на контрола на държавните помощи, която има за цел да насърчава растежа в рамките на единния пазар чрез прилагане  на по-ефективни мерки за помощ, които да допринесат за изостаналите региони в Европа и същевременно да не оказват негативно влияние  върху конкуренцията на пазара.

Насоките ще влязат в сила на 1 юли 2014 година.

Насоките за регионална помощ 2014-2020 са приети след обстойни консултации с редица заинтересовани страни (държавите-членки, регионалните и местни власти, бизнес асоциации, групи по интереси, отделни фирми и граждани) и с Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет. Насоките съдържат правила, въз основа на които държавите-членки могат да изготвят карти на регионалните помощи, да определят в кои географски райони фирмите могат да получават помощ за инвестиции и на какво ниво.

Основни характеристики на новите насоки са:

• Общият дял на регионите, в които регионалната помощ може да бъде отпусната, ще се увеличи от сегашното ниво 46,1% до 47,2% от населението на ЕС. Днес само около един на всеки четирима европейци живее в по-малко развити региони (региони с БВП под 75% от средния за ЕС), в сравнение с един на три по времето на насоките за периода 2007-2013 г. Въпреки това, за да намалеят регионалните различия, Комисията увеличава покритието на  населението, вземайки предвид и последиците от икономическата криза.

• По-малко мерки за помощ  ще бъдат  предмет на контрол от страна на Комисията - категории помощи ще бъдат освободени от задължението за предварително уведомяване на Комисията , което ще ограничи административната тежест и ще позволи на държавите-членки да харчат сами по-малките  суми за помощ. Очаква се това да улесни усвояването на европейските фондове в случаите, когато мерките за помощ са съфинансирани от структурните фондове. Комисията ще се съсредоточи върху случаите, при които е най-вероятно да се наруши конкуренцията. Тези случаи ще бъдат подложени на по-строг контрол, за да се гарантира равнопоставеност между предприятията  в рамките на единния пазар.

• Големите мерки за помощ ще бъдат  предмет на по-задълбочена оценка на въздействието, чрез анализ на стимулите, пропорционалността, приноса за регионалното развитие и въздействието  върху конкуренцията. Комисията ще разглежда тези помощи в подробности, за да се гарантира, че те се предоставят само и доколкото е необходимо за инвестиции, които не биха били реализирани без помощта. Целта на Комисията в тези случаи е да гарантира, че публичните средства се изразходват по най-ефикасния и ефективен начин.

• Въз основа на опита на Комисията в  насоките е приет  по-строг подход по отношение на помощта за инвестиции, направени от големите предприятия в подпомаганите области, които са  по-развити. Комисията има доказателства, че големите компании взимат решения дали да инвестират в даден регион въз основа на фактори като цена и наличност на производствените фактори (работна сила, земя, капитал и т.н.) и на общия икономически контекст (данъци, бизнес среда), а не от предоставянето на държавна помощ. Предоставянето на помощ, в такъв контекст, когато една голяма компания не би инвестирала във всеки случай, представлява раздаване на "свободни пари“, което само намалява експлоатационните разходи, и по този начин големите компании получават предимства пред местните конкуренти, които трябва да се справят без помощи. Това води освен до загуба на парите на данъкоплатците, но и  до нарушаване на конкуренцията в рамките на единния пазар с вредни последици за растежа. Поради това помощите за големите предприятия в тези области ще бъдат позволено само за инвестиции, които развиват нова икономическа дейност, за първоначални инвестиции за диверсификация на съществуващи предприятия в нови продукти или за нов процес на иновациите, тъй като е по-вероятно, че тези инвестиции ще се извършват благодарение на субсидия. В най-бедните региони (региони под 75% от средния БВП на ЕС), насоките продължат да разрешават помощи за други видове инвестиции от големи компании, като.

• В най-отдалечените райони и слабо населените райони , възможността държавите-членки да отпуснат оперативна помощ за фирми се поддържа и правилата са опростени.

• Максималните нива на помощи (така наречените "интензитет на помощта") остават непроменени за най-слабо развитите региони. За други подпомагани региони, интензитета е леко понижен с 5 процентни пункта, като се има предвид общото намаляване на регионалните различия в ЕС и необходимостта от избягване на надпреварата за субсидии между държавите-членки по време на строги  бюджетни ограничения.

• Разпоредбите срещу преместването са засилени и случаите на регионална помощ, която е причина същата или сходна дейност да се премести в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП), няма да бъдат допуснати.

• За да се увеличи прозрачността и отчетността, държавите-членки ще трябва да публикува в интернет данни за това колко регионалните помощи те предоставят и на кого.

Срокът на действие на настоящите насоки за регионална помощ изтича в края на 2013 г., и ще бъде удължен до 30 юни 2014.