Посланията на Вивиан Рединг в София

Основните послания на Вивиан Рединг в София

1. Протеститe в България

Политическата обстановка в България е поляризирана. Призовавам всички политически сили в страната към диалог и консенсус в името на стабилността и просперитета на държавата.

Всекидневните публични демонстрации го показват много ясно: необходимо е реформите в страната да продължат. Те изразяват сериозните притеснения на българското общество за върховенството на закона.

Симпатизирам на българските граждани, които протестират по улиците срещу корупцията. България трябва да продължи реформаторските си усилия. Сега е моментът да се засилят действията за реформиране на съдебната система и за борба с корупцията.

Модерните демокрации и динамичните икономики са несъвместими с олигархиите.

2. Младежка безработица

Не трябва да има лица под 25 години, които да чакат повече от четири месеца за работа, стаж или чиракуване. Европейският съюз осигурява над 6 милиарда евро, а Комисията излезе с предложение тези средства да бъдат предоставени още от следващата година. Сега е важно националните правителства да представят конкретни предложения, за да може да започне отпускането на средства.  

Нуждаем се от един истински европейски пазар на труда. Накрая с приключването на 2013 година последните пречки пред българските и румънските граждани, които искат да потърсят работа в други държави от ЕС, ще отпаднат. Тези, които желаят да си намерят работа в чужбина, трябва да се възползват от възможността, която предлагат отворените граници. Комисията иска да се увери, че гражданите на ЕС, които имат желание да потърсят професионална реализация в друга страна от ЕС, ще могат да получават обезщетения за безработица от собствената си държава за период, по-дълъг от три месеца.

3. Свободно движение

Свободното движение е много важно за българите: според 74 % от тях това е най-важното и ценно право, което свързват с европейската интеграция (средният процент за ЕС е 52 %).

Искам това да е напълно ясно: свободното движение е фундаментално право и не подлежи на договаряне. Нека не допускаме езикът да ни заблуждава: европейските граждани, които упражняват правото си на свободно движение, не са „имигранти“. Всички европейски граждани имат еднакви права. Искам също така да е ясно, че ромите са граждани на ЕС и като такива имат право на свободно движение.

Ако днес популистката реторика печели гласове, то утре за нея ще плащат поколения европейски граждани. Ето защо очаквам, че националните лидери ще проявят решителност и няма да се поддадат на този популизъм.

Ще продължа да се боря за отстояването на основното право на свободно движение. 

4. Механизъм за сътрудничество и проверка/съдебна реформа

Механизмът за сътрудничество и проверка беше условие за присъединяване към Съюза и ще продължи да действа, докато не бъдат постигнати всички показатели, договорени през 2006 г. По отношение на този механизъм бих искала да подчертая думата „сътрудничество“. Сътрудничеството е двупосочен процес. Тук сме, за да дадем насоки и да помогнем чрез структурните фондове, необходимите реформи обаче трябва да бъдат осъществени от България и да бъдат последователни и решителни, за да се постигнат по-голям професионализъм, по-голяма отчетност и ефикасност.

Силната и независима съдебна система не е лукс, а необходимост за обществения живот на всяка държава. Една ефикасна съдебна система, на която може да се разчита, ще бъде по-легитимна за обществото и ще донесе икономически ползи. Постигането на резултати по линия на Механизма за сътрудничество и проверка е и мощно средство за възвръщане на доверието на гражданите в политическите и съдебните институции.

5. Шенген

Има опасения, че външните притеснения за темпа на реформите в България може да дадат отражение върху решението за допускането на страната в Шенген като пълноправен член. Искам ясно да заявя: Комисията счита, че както България, така и Румъния отговарят на техническите критерии за премахване на проверките и за пълноправно присъединяване на двете държави към Шенген. Сега е необходимо да бъде взето политическо решение и то единодушно от всички държави членки в Съвета.

Мисля, че държавите членки трябва да покажат, че заслужават доверие: ако дадена държава е изпълнила своята част от сделката, то е време и останалите национални правителства да го направят. Именно това се очаква от партньорите на равнище ЕС.

6. Защита на данните

Защитата на данните е основно право в Европа и в България (член 8 от Хартата за основните права, член 16 от Договора и член 32 от Конституцията на Р. България). 

Скандалът с американската програма за наблюдение PRISM и другите скорошни скандали, свързани с данни, са предупредителен сигнал. И се радвам, че това предупреждение доведе до консенсус сред всички европейски институции за необходимостта да обединят сили за установяване на стабилни правила за защита на данните в Европа.

Реформата в областта на защитата на данните отразява реакцията на ЕС по отношение на PRISM и другите нарушения на неприкосновеността на личния живот. Реформираните правила за защита на данните в ЕС ще служат за предпазване от PRISM.

Новите правила ще гарантират, че основното право за защита на данните в ЕС се отстоява. За да укрепи допълнително това право, Комисията реши да направи оценка на Споразумението за неприкосновеността на личния живот, което позволява на дружествата да прехвърлят данни от ЕС към САЩ. В крайна сметка може да се окаже, че неприкосновеността на личния живот не е толкова неприкосновена.

7. Бъдещето на Европа

Според мен най-добрият начин да повишим легитимността на Европа е като превърнем нашия Съюз в Съединени европейски щати. Като в САЩ и ние се нуждаем от двукамарна система за Съединените европейски щати. Стабилен политически Съюз със стабилно „правителство“ (Комисията) и две камари — Европейски парламент и „сенат“ на държавите членки. Това европейско „правителство“ трябва да се отчита пред избрания пряко Европейски парламент.

Окуражих се, като видях, че според миналогодишното ни обществено допитване за правата на гражданите и за бъдещето на Европа мнозинството от включилите се български граждани считат, че ЕС трябва да прерасне в политически Съюз: това мнение споделят 64 % от запитаните, докато средно за ЕС те са едва 31 %. Това е едно добро начало за дебата.

8. Свобода на медиите

Аз подкрепям силните и свободни медии. За мен няма нищо по-добро от силната и свободна преса, която да следи политиците бдително и зорко.

Политиците трябва да дават пример, да проявяват голяма толерантност към критиките и да гарантират, че всички гласове — както тези на техните съмишленици, така и тези на техните опоненти — са защитени.

Свободната преса е в основата на всяко демократично общество. Вярвам, че българските власти ще гарантират, че заплахите, отправени към журналисти и тяхната физическа цялост, не се толерират и се разследват.

9. Ползи от членството в ЕС

Свободно движение, достъп до единния пазар и достъп до европейския пазар на труда — всички те се ценят високо от българските граждани. Всяка година българите, които работят в друга страна от ЕС , внасят в българската икономика около 2 милиарда евро. След присъединяването на България към ЕС преките чуждестранни инвестиции в страната рязко се покачиха, тъй като инвеститорите придобиха доверие и сигурност. През някои години преките чуждестранни инвестиции достигнаха до 2 милиарда евро.

Европейските фондове спомогнаха да се изгради инфраструктурата. Много земеделски производители нямаше да оцелеят без финансовата подкрепа от Европа.

От 2007 г. международните и съседските отношения на България са толкова добри и стабилни, колкото никога преди това — още един пряк резултат от членството в ЕС.